Уважаеми съграждани,
Госпожи и господа,
Изминаха 112 години от онази корона, която трябваше да увенчае трънливия и кървав път на българския народ – от Хилендар, през Априлското въстание, през Шипка, през Съединението, за да може Третата българска държава да възкръсне.Тези години са трудни. Берлинският договор не дава това, заради което проливат кръвта си априлци и опълченци. И именно в Търново, е скъсан Берлинският договор. И България прогласява своята Независимост. Този акт, подкрепен от целокупния български народ, е дело на българските политици. Този манифест, писан от интелигентното перо на министър-председателя Малинов, е обръщение към великите сили, към Европа, към освободителката Русия, към Турция, на която ние в този момент сме все още васал. Манифестът казва едно – България има хилядолетна традиция. Българският народ иска своята независима и свободна държава.
На днешният ден преди повече от столетие българският народ отбеляза поредното знаково събитие в своята история – България стана независима държава, и зае своето достойно място сред останалите европейски нации. Чрез обявяването на независимостта, постигната най-вече чрез умелата дипломатичност и авторитет на княз Фердинанд, българският народ показа на света, че едва тридесет години след освобождението си вече е духовно, културно и материално укрепнал. За един кратък период, от дълбока провинция на Османската империя, страната ни придоби европейски облик и спечели международното уважение със своя бърз икономически и културен напредък.
Уважаеми госпожи и господа,
Днес ние – свободни и независими, имаме своята роля и в Европа, своята роля и тук – на Балканите. И трябва да постигаме политическите резултати, които са нужни на България. Не на върха на щика, не със сабята, а с онези усилия, които се изискват от лидерите на България, от политиците, които народът избира, за да я водят напред. От политиците, които трябва да постигат интересите на българските граждани в Европа и на Балканите.
Тази свята дата е само страница от славната история на нашата страна. Но тя е фундамент на нашето национално самочувствие. Тя е стъпка, която доказва завинаги в очите на световната общност и европейските народи, че традицията на хилядолетна България има достойните си потомци. Да не забравяме, че независимостта освен Божи дар и национално постижение е и висока отговорност, която днес е поставена на нашите плещи! Да съхраним този дар, като работим всеотдайно за духовното и материално издигане на Отечеството ни, загърбвайки политически пристрастия и егоистични цели, отстоявайки своята национална идентичност и родова памет!
Ще завърша с думите от Манифеста –
„Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!“
Честит и благословен празник !
Христо Доков - кмет община Криводол